Моля за съвет от проф. Кременски
Публикувано на: Нед Мар 09, 2014 3:10 pm
Здравейте, проф. Кременски,
Пиша ви с молба за съвет. Аз самият съм колега анестезиолог, но не мога да се справя с психологическата дупка, в която изпадна съпругата ми след раждането.
Съпругата ми е на 29 години и след направените биохимичен скрийнинг, при който комбинираният риск за синдром на Даун, беше 1:7800, а за всички останали синдроми 1:100000, имахме налична носна костица, а в 20-та седмица ходихме при доц. Димитрова на Фетоморфология в МЦ Фемина, според която нямаше данни за никакви анатомични дефекти.
Проблемът на жена ми е, че има тежка хипохондрия, която преди беше насочена към нея самата, а през бременността изцяло върху бебето, което носеше. Най - големият й страх през цялата бременност, беше да няма Даун... На следващият ден след раждането (неусложнено естествено раждане), когато са й донесли бебенцето в стаята, младата колежка неонатолог(току що дипломирана и започнала специализация), пред другите 2 родилки в стаята и семействата им, които тъкмо са били на свиждане, на висок глас е казала: "за мен вашето дете има синдром на Даун". В последствие конкретизирала, че имала само съмнения и било хубаво да си направим генетично изследване, за да го изключим. Съмненията й се дължат на 3 неща - чип нос, дръпнати очи и маймунска бразда на лявата ръка, която действително я има. За първите 2 съмненията й отпаднаха в момента, в който видя мен и, че детето е мое малко копие, а и показах мои бебешки снимки, на които сме 1:1 с малката. Няма да коментирам начинът на съобщаване като факт на една недоказана и въображаема диагноза на възможно най - ранимия и чувствителен човек в най - емоционалния момент на живота му - младата майка, при положение, че има термин следродилна депресия, с който тя би трябвало да е запозната по - добре от мен, но след този момент, съпругата ми изпадна в тежка емоционална дупка. Въпреки че вече десетки доктори, сред които неонатолози с 30 годишен стаж, казаха, че няма вид на Даун, тя от 2 седмици вече не спи, не се храни добре, вглъбена е в себе си и само плаче. Само чете в интернет и вече за нея бебето е сляпо, глухо, кривогледо, а обективно то няма абсолютно никакъв анатомичен дефект,има страхотен мускулен тонус, жизнена, будна и с изписани черти и единственото, което действително има от морфологичните белези, е маймунската бразда на ръчичката. От това страдат всички около нея, а аз се чувствам безсилен и се тревожа за нея, а и от толкова черни мисли, аз самият вече се сугестирам. Мисля, че единственият човек, който може да я успокои, сте Вие, проф. Кременски и Ви моля за съвет. Дали да направим генетичното изследване за отхвърляне или доказване на диагнозата, или първо да дойдем да поговори с вас. Притеснявам, че ако изчакаме технологичното време да стане готов резултата, ще се поболее. Благодаря Ви предварително. Извинете ме за дългия пост.
Пиша ви с молба за съвет. Аз самият съм колега анестезиолог, но не мога да се справя с психологическата дупка, в която изпадна съпругата ми след раждането.
Съпругата ми е на 29 години и след направените биохимичен скрийнинг, при който комбинираният риск за синдром на Даун, беше 1:7800, а за всички останали синдроми 1:100000, имахме налична носна костица, а в 20-та седмица ходихме при доц. Димитрова на Фетоморфология в МЦ Фемина, според която нямаше данни за никакви анатомични дефекти.
Проблемът на жена ми е, че има тежка хипохондрия, която преди беше насочена към нея самата, а през бременността изцяло върху бебето, което носеше. Най - големият й страх през цялата бременност, беше да няма Даун... На следващият ден след раждането (неусложнено естествено раждане), когато са й донесли бебенцето в стаята, младата колежка неонатолог(току що дипломирана и започнала специализация), пред другите 2 родилки в стаята и семействата им, които тъкмо са били на свиждане, на висок глас е казала: "за мен вашето дете има синдром на Даун". В последствие конкретизирала, че имала само съмнения и било хубаво да си направим генетично изследване, за да го изключим. Съмненията й се дължат на 3 неща - чип нос, дръпнати очи и маймунска бразда на лявата ръка, която действително я има. За първите 2 съмненията й отпаднаха в момента, в който видя мен и, че детето е мое малко копие, а и показах мои бебешки снимки, на които сме 1:1 с малката. Няма да коментирам начинът на съобщаване като факт на една недоказана и въображаема диагноза на възможно най - ранимия и чувствителен човек в най - емоционалния момент на живота му - младата майка, при положение, че има термин следродилна депресия, с който тя би трябвало да е запозната по - добре от мен, но след този момент, съпругата ми изпадна в тежка емоционална дупка. Въпреки че вече десетки доктори, сред които неонатолози с 30 годишен стаж, казаха, че няма вид на Даун, тя от 2 седмици вече не спи, не се храни добре, вглъбена е в себе си и само плаче. Само чете в интернет и вече за нея бебето е сляпо, глухо, кривогледо, а обективно то няма абсолютно никакъв анатомичен дефект,има страхотен мускулен тонус, жизнена, будна и с изписани черти и единственото, което действително има от морфологичните белези, е маймунската бразда на ръчичката. От това страдат всички около нея, а аз се чувствам безсилен и се тревожа за нея, а и от толкова черни мисли, аз самият вече се сугестирам. Мисля, че единственият човек, който може да я успокои, сте Вие, проф. Кременски и Ви моля за съвет. Дали да направим генетичното изследване за отхвърляне или доказване на диагнозата, или първо да дойдем да поговори с вас. Притеснявам, че ако изчакаме технологичното време да стане готов резултата, ще се поболее. Благодаря Ви предварително. Извинете ме за дългия пост.